Когато Русе беше Русчук

      Русчук заема видно място в националноосвободителното движение на българския народ срещу турските поробители. Георги Сава Раковски пише, че в Русчук духът за вастание бил висок. Силно въздействие върху русенската революционна младеж имали вестите за Първата балгарска легия в Белград.
       В подем била и българската просвета и култура в града. През 1842г. Е построена сградата на светското училище, което е създадено през 1838г., когато учителят Параскев Дамянов Бояджиев въвежда взаимоучителния метод. За нуждите на това училище, през 1843г., русенецът Александър Хаджи Русев издал в Страсбург първата географска карта на български език – „Карта на сегашна България, Тракия, Македония и прилежащите земи”. Състояла се от четири листа, приблизителна мярка 1:1 600 000. Върху картата има посвещение: „В полза на новосъставлението в Русчук славено-българско училище.” Тя обхваща още Влашко и части от Мала Азия и Апенинския полуостров. Картта, за която проф. А. Иширков и доцент Л. Лаков дават много висока оценка, била съставена, нарисувана, литографирана и отпечатана от самия автор, въз основа на френската карта на Лепи, издадена през 1822г. Александър Хаджи Русет бил последователно учител в Котел, професор в Букурещкото военно училище, командир на българската доброволческа дружина в Кримската война. Умрял е в Букурещ през 1861 година. За тази ранна смърт Христо Георгиев пише: „Ние, българите, загубихме един много уважен човек за нази”. До 1860 г. Картата била единственото помагало от този род в българските училища.
       През 1844г. Друг русенец – търговецът в Москва Ангел Николаевич Хаджиоглу (1788 – 1856г.), заплатил съставянето и отпечатването на „Български буквар” – подобен на „Рибния”, малко позабравен, но изиграл огромна роля в нашето образование през епохата на Възраждането. Негов автор е Георги Попилев Бусилин, студент в Московския университет, издържан от Ангел Хаджиоглу. Букварът се споменава като „Български”, „Хаджиоглув”, „Бусилински”, „Русчушки”. На корицата е отбелязано, че е издаден с „иждивение на купеца от Москва, из града Русчук”, че трябва „да се раздаде дар учащим юношам”. 2470 буквара са изпратени до всички училища, 350 – за Русчук, а останалите – за различни градове и села от Цариград до Тулча, от Солун до Свищов, от Охрид до Видин. Той подари голяма сума за построяването на ресенското училище, носило много години неговото име, след това наименувано „Никола Вапцаров”, а сега – „Отец Паисий”. В страната има много училища на името на Паисий Хилендарски и е редно да се поправи грешката и училището да носи отново името на дарителя – Ангел Хаджиоглу.
       През 1846г. Ангел Хаджиоглу издава „Чистописание на български език”. В началото е отбелязано: „Книжката е дар за сиромашките деца в Ручсчук”.
       Габровецът Влад Гладичев прави в „Рохчук в лето 1809, месеца авгоста 11 день” препис на Паисиевата „История славянобългарска”. Този препис се пази във Великотърновския музей и е известен като Преображенски препис. Същата година е направен препис от йеромонах Пантелеймон, а от 1811г. – друг препис от учителя Никола Паплазаров.
       Първо е Варошкото училище. След него отварят последователно врати Светигеоргиевското, Крайненското, Гирдапското.
И тъй, българчетата от Варошкото училище сричали по Хаджиоглувия буквар, търсели българските земипо Хаджирусетовата карта, а след години, пак по нея, като комити, четници и апостоли, чертали окръзите на бунта през април…
       През 1862г. към русенското училище се открива книгопродавница за „Разни прочитни книги, учебни помагала и канцеларски материали”. Тя имала в каталога си около 70 заглавия на книги. В равносметка от първата година на книгопродавницата е отбелязано, че на ученика Ангел Кънчев (бъдещия помощник на Васил Левски) са дадени на версия за 40 гроша буквар, география, битоописание и чилителница.
       Русчушката вилаетска печатница, по броя на отпечатаните български книги до Освобождението – 137, е на четвърто място след печатниците в Букурещ, Цариград и Виена. В Русчук са отпечатани „Нещастна фамилия” на Васил Друмев, „Изгубена Станка” на Илия Блъсков, книги на Отец Матей Преображенски, на Бачо Киро Петров. През август 1867г. се открива клон на книжарницата на Христо Груев Данов. Дунавския град става северен връх на триъгълника Пловдив – Велес – Русчук – три пункта в българските земи. Русчук е в северните, Велес – в западните и Пловдив – в южните предели. От географска гледна точка е много верен изборът на средищата с обширен регион. Дановата книжарница в Русчук приема и складира книгите, които пристигат по Дунав от Виена, Пеща, Белград и Одеса. Оттук се препращат за Пловдив и Велес, а оттам – за другите селища в Българско. Книжарницата става огнище на култура и просвета. Изпълнява и роля на своеобразна инспекция за изпращане и настаняване на учители на свободните места. Русенската Данова книжарница съществува до 1900г. Неин продължител е книжарницата на Симеон Симеонов (племенник на Хр. Г. Данов), а след 1940г. до национализацията е на Никола Даков. През 1987г. бе поставена паметна плоча на сградата на някогашната Данова книжарница.
       На 8 (20) август 1867г. на русенското пристанище в австро-унгарския параход „Германия” турците застреляли българските революционери Никола Войводов и Цвятко Павлович, които пътували от Браила за Белград, за да постъпят в българската легия. По думите на Захари Стоянов, след този случай вече никой не искал да се качи на същия параход и това наложило неговото изтегляне от Долния Дунав.
       Българите на града се вдигнали на борба срещу гръцкия владика Синесий (в борбата взела участие и Тонка Обретонова). През 1864г. той бил принуден да напусне Русчук. Така на финариотското владичество бил сложен край. През 1871г. била създадена Доростоло-Червенската митрополия със седалище Русчук. От 1872г. митрополит (владика) станал българин – Григорий Немцов.
       През 1866г. в Русчук било основано първото читалище – „Зора”. То изиграло голяма роля за революциозирането на русенската младеж. Голяма дейност развили Никола Обретенов – библиотекар на читалището, Тома Кърджиев, Ради Иванов, Иларион Драгоастинов, Георги Икономов, Ганчо Карамаждраков, Никола Секелеров, Тодор Хаджистанчев и други.
       Силно повдигнали духа на младите български патриоти четата на Панайот Хитов и Филип Тотю (1867г.) и особено четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868г. В нея участвали и русенци. Между тях били двамата синове на Баба Тонка – Ангел и Петър. В броя при Канлъдере край с. Вишовград Петър бил убит. Заловените живи четници били докарани в Русе, където 11 от тях, между които русенците Атанас Боздуганов и Димитър Момчилов, били обесени. Увиснал на бесилката и тежко ранения войвода Стефан Караджа. Останалите, между които бил другия син на Баба Тонка, Ангел, били изпратени на заточение. Гробовете на героите не били забравени. Тонка Обретенова извадила и прибрала в дома си черепа на Караджата. Сега той се съхранява с музея „Баба Тонка”.
       На 10 (22) декември 1871г. в дома на Обретенови бил образуван Русенският революционен комитет. Основали го Никола Oбретенов, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Ради Иванов, Ганчо Карамаждраков. Голяма била ролята на ангел Кънчев за създаването на комитета. Познавайки добре града и хората в него, той подържал постоянно връзка с патриотично настроените младежи. Като пръв помощник на Васил Левски, ангел Кънчев изпълнява важни задачи до трагичното му самоубийство на пристанището в Русчук, за да не падне в ръцете на врага.
       Русенския комитет изпълнявал трудни задачи по прехвърлянето на оръжие, кореспонденция и вестници от Румъния към вътрешността на страната. В тази дейност се включвало цялото семейство на Баба Тонка, както и Наталия Каравелова и Тодорка Мерасчиева („Дългата коса”). Петранка Обретенова, освен че изпълнявала куриерски задължения, през 1875г. ушила знаме за Червенодолската чета, което по-късно станало знаме на Ботевата чета. В къщата на Обретенови имало надеждно скривалище за хора, оръжие, документи. На комитета помагало и Рускуто консулство в Русчук.
       През 1874г. с пълномощно на БРЦК, писано лично от Христо Ботев, русенския комитет бил натоварен да ръководи комитетските дела в България. Задачата била да се възстановят и създават нови комитети в страната, които да подготвят общо въстание. В резултат на тази дейност през 1875г. била организирана Червеноводската чета. Неин главен организатор бил Тома Кърджиев. Във вилаетския Русчук било рисковано да се организира четата и затова се избрало близкото село Червена вода. Четата тръгнала от това село в посока към Стара планина, но след три дни, поради това, че никъде не се оказала готовност за въстание, се разпръснала. Нейн войвода Върбан Йорданов бил заловен и убит край село Широколо.
       Русенските революционери взели участие в подготовката на Априлското въстание в различни части на страната. При потушаването му загинали в Сливенския балкан Иларион Драгостинов и Георги Обретенов – най-малкия син на Тонка Обретенова. Георги Икономов и Панайот Волов се удавили при преминаването не река Янтра при Бяла. Димитър Атанасов – Русчуклийчето, знаменосец на Поп-Харитановата чета, загинал в сраженията при Дряновския манастир заедно с въстаника от с. Червена вода Никола Маринов.
       Никола Обретенов участвал в организирането на Ботевата чета. На кораба „Радецки” той донесъл знамето на Червеноводската чета. Когато на 17 май 1876г. четата слиза на козлудуйския бряг, развълнуван, капитан Дагоберт Еглендер пише за това събитие: „Мнозина целуваха земята, която беше тяхно отечество и скоро щеше да ги приеме в своите студени обятия”.
       Капитан Драгоберт Енглендер отказал да превози в парахода „Радецки” 1000 турски войници от Видин до Козлодуй. Той продължил да плава до 1913г., но вече без да слиза в долния Дунав. През 1924г. австрийското правителство предложило да продаде исторически кораб на България, но към парахода не бил проявен интерес и той бил нарязан за старо желязо. Десетилетия по-късно българските деца и младежи събират пари за нов кораб „Радецки”. Така в Русенската корабостроителница бил преустроен колесният влекач „Пловдив”, направен в унгарската корабостроителница в Обуда (Будапеща) през 1952г. по проект, съвсем близък на исторически „Радецки”, построен в същата корабостроителница, в чест на Йозеф Венцел фон Радецк – авсро-унгарски пълководец от чешка националност, нанесъл поражения в битка с турците. В Прага и Виена има паметници в негова памет, а Йохан Щраус – баща е композирал известния „Радецки марш”.
       След потушаването на Априлското въстание в Русчук били докарани много от заловените въстаници. Тук бил назначен извънреден съд, който осъдил някои от подсъдимите на смърт, а по-голяма част – на заточение или затвор. На заточение бил осъден и Никола Обретенов. На изпращане героичната Баба Тонка изрекла думите: „ Четирима сина загубих. Двама са в гроба, а думите двама са полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв”.
       След Априлското въстание Русенския комитет бил провъзгласен за Централен революционен комитет в страната.